оголени сред клоните фенерите
мъждеят
на тръгване Нощта отмъква
оскъдната им здрачна светлина
от (л)ятото забравен лист въздъхва сънно
самотно потреперва
и бавно се отронва
в приутринната тленна тишина
05.45 h.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.