Без любов
Незнам дали отново ще те видя,
може би е по-добре така.
Защо времето което ни се даде,
ти превърна във война?
Исках само радост да ти нося,
защо видя в мене грях?
Уморих се да се боря
с твоя вечен, фанатичен страх.
Знам, сега спокойно ще живея,
никой нe ще ме нарани.
Но радост няма пак да преживея
и сърцето лудо да тупти.
И за теб така ще бъде
не ще водиш вътрешни борби.
Само годините ще се търкалят,
без любов и без мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
