Незнам дали отново ще те видя,
може би е по-добре така.
Защо времето което ни се даде,
ти превърна във война?
Исках само радост да ти нося,
защо видя в мене грях?
Уморих се да се боря
с твоя вечен, фанатичен страх.
Знам, сега спокойно ще живея,
никой нe ще ме нарани.
Но радост няма пак да преживея
и сърцето лудо да тупти.
И за теб така ще бъде
не ще водиш вътрешни борби.
Само годините ще се търкалят,
без любов и без мечти.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
