4 mar 2009, 19:48

Без мама

  Poesía » Otra
1.4K 0 15

Без мама

 

Снегът нагълта хапчета от сажди.

Коминът побеля. Изпъшка.

В кандилото камбана се обажда.

Духът се е смирил. За прошка.

 

Денят мълчи. Земята заскрибуца.

Въжетата издърпват. Празни.

Изтрополяха по ковчега буци.

А на небето днес е празник!

 

И все по-често ще се давя с грешки.

Омесил ги животът. В залъци.

Защо последният ни дъх е пешка,

изгниваща от немощ в памперси?!

 

Заключил се е Бог в причините.

Отвъд не дава да проникна.

Напред - кервана на годините.

Без мама... Трудно. Без реликва.

 

1.03.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...