4 мар. 2009 г., 19:48

Без мама

1.4K 0 15

Без мама

 

Снегът нагълта хапчета от сажди.

Коминът побеля. Изпъшка.

В кандилото камбана се обажда.

Духът се е смирил. За прошка.

 

Денят мълчи. Земята заскрибуца.

Въжетата издърпват. Празни.

Изтрополяха по ковчега буци.

А на небето днес е празник!

 

И все по-често ще се давя с грешки.

Омесил ги животът. В залъци.

Защо последният ни дъх е пешка,

изгниваща от немощ в памперси?!

 

Заключил се е Бог в причините.

Отвъд не дава да проникна.

Напред - кервана на годините.

Без мама... Трудно. Без реликва.

 

1.03.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Савчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...