4 мар. 2009 г., 19:48

Без мама

1.4K 0 15

Без мама

 

Снегът нагълта хапчета от сажди.

Коминът побеля. Изпъшка.

В кандилото камбана се обажда.

Духът се е смирил. За прошка.

 

Денят мълчи. Земята заскрибуца.

Въжетата издърпват. Празни.

Изтрополяха по ковчега буци.

А на небето днес е празник!

 

И все по-често ще се давя с грешки.

Омесил ги животът. В залъци.

Защо последният ни дъх е пешка,

изгниваща от немощ в памперси?!

 

Заключил се е Бог в причините.

Отвъд не дава да проникна.

Напред - кервана на годините.

Без мама... Трудно. Без реликва.

 

1.03.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Савчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...