Без мама
Снегът нагълта хапчета от сажди.
Коминът побеля. Изпъшка.
В кандилото камбана се обажда.
Духът се е смирил. За прошка.
Денят мълчи. Земята заскрибуца.
Въжетата издърпват. Празни.
Изтрополяха по ковчега буци.
А на небето днес е празник!
И все по-често ще се давя с грешки.
Омесил ги животът. В залъци.
Защо последният ни дъх е пешка,
изгниваща от немощ в памперси?!
Заключил се е Бог в причините.
Отвъд не дава да проникна.
Напред - кервана на годините.
Без мама... Трудно. Без реликва.
1.03.2009
© Теди Савчева All rights reserved.
Годините пред мен се нижат.
А в пътя ми свещици никнат
като невени с чашки рижи.
Още едно тъжно бисерче в стихотворната ти огърлица!