Mar 4, 2009, 7:48 PM

Без мама

  Poetry » Other
1.4K 0 15

Без мама

 

Снегът нагълта хапчета от сажди.

Коминът побеля. Изпъшка.

В кандилото камбана се обажда.

Духът се е смирил. За прошка.

 

Денят мълчи. Земята заскрибуца.

Въжетата издърпват. Празни.

Изтрополяха по ковчега буци.

А на небето днес е празник!

 

И все по-често ще се давя с грешки.

Омесил ги животът. В залъци.

Защо последният ни дъх е пешка,

изгниваща от немощ в памперси?!

 

Заключил се е Бог в причините.

Отвъд не дава да проникна.

Напред - кервана на годините.

Без мама... Трудно. Без реликва.

 

1.03.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Савчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...