Без мама
Без мама
Снегът нагълта хапчета от сажди.
Коминът побеля. Изпъшка.
В кандилото камбана се обажда.
Духът се е смирил. За прошка.
Денят мълчи. Земята заскрибуца.
Въжетата издърпват. Празни.
Изтрополяха по ковчега буци.
А на небето днес е празник!
И все по-често ще се давя с грешки.
Омесил ги животът. В залъци.
Защо последният ни дъх е пешка,
изгниваща от немощ в памперси?!
Заключил се е Бог в причините.
Отвъд не дава да проникна.
Напред - кервана на годините.
Без мама... Трудно. Без реликва.
1.03.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Савчева Всички права запазени
