6 mar 2007, 15:10

Без мен 

  Poesía
1015 0 3
Крещя, без да чувам гласа си,
превърнах се в робиня на яда си.
Защо се виждам и да говоря,
нямам сили вече да се моля.

Не искам това, което не мога да имам.
В изгубени спомени
свойте грешки откривам.
Сега вече никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи.

Обвих сърцето си в лед,
за да продължа напред.
Сега е мой ред да наранявам,
мой ред да отмъщавам.

Но защо ли вече не усещам омраза?
Защо в сърцето си светъл спомен пазя?
Може би защото ме научи да живея,
но знай, няма да спра по теб да копнея
и щом щастието oткриеш без мен,
аз ще си тръгна преди лъчите на утрешния ден. 

© Вероника Менгова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • но знай, няма да спра по теб да копнея

    не е правилно,трябва да бъде ....теб копнея.
    Иначе не е лошо!
  • Хареса ми
    Поздрави!!!
  • Това римуване е убийствено!

    Не мисли,че с тези точни рими стиха става по хубав!
    Поздрав и успех!
Propuestas
: ??:??