Без мен
Крещя, без да чувам гласа си,
превърнах се в робиня на яда си.
Защо се виждам и да говоря,
нямам сили вече да се моля.
Не искам това, което не мога да имам.
В изгубени спомени
свойте грешки откривам.
Сега вече никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи.
Обвих сърцето си в лед,
за да продължа напред.
Сега е мой ред да наранявам,
мой ред да отмъщавам.
Но защо ли вече не усещам омраза?
Защо в сърцето си светъл спомен пазя?
Може би защото ме научи да живея,
но знай, няма да спра по теб да копнея
и щом щастието oткриеш без мен,
аз ще си тръгна преди лъчите на утрешния ден.
превърнах се в робиня на яда си.
Защо се виждам и да говоря,
нямам сили вече да се моля.
Не искам това, което не мога да имам.
В изгубени спомени
свойте грешки откривам.
Сега вече никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи.
Обвих сърцето си в лед,
за да продължа напред.
Сега е мой ред да наранявам,
мой ред да отмъщавам.
Но защо ли вече не усещам омраза?
Защо в сърцето си светъл спомен пазя?
Може би защото ме научи да живея,
но знай, няма да спра по теб да копнея
и щом щастието oткриеш без мен,
аз ще си тръгна преди лъчите на утрешния ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Менгова Все права защищены
