6.03.2007 г., 15:10 ч.
Без мен
Крещя, без да чувам гласа си,
превърнах се в робиня на яда си.
Защо се виждам и да говоря,
нямам сили вече да се моля.
Не искам това, което не мога да имам.
В изгубени спомени
свойте грешки откривам.
Сега вече никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи.
Обвих сърцето си в лед,
за да продължа напред.
Сега е мой ред да наранявам,
мой ред да отмъщавам.
Но защо ли вече не усещам омраза?
Защо в сърцето си светъл спомен пазя?
Може би защото ме научи да живея,
но знай, няма да спра по теб да копнея
и щом щастието oткриеш без мен,
аз ще си тръгна преди лъчите на утрешния ден.
превърнах се в робиня на яда си.
Защо се виждам и да говоря,
нямам сили вече да се моля.
Не искам това, което не мога да имам.
В изгубени спомени
свойте грешки откривам.
Сега вече никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи.
Обвих сърцето си в лед,
за да продължа напред.
Сега е мой ред да наранявам,
мой ред да отмъщавам.
Но защо ли вече не усещам омраза?
Защо в сърцето си светъл спомен пазя?
Може би защото ме научи да живея,
но знай, няма да спра по теб да копнея
и щом щастието oткриеш без мен,
аз ще си тръгна преди лъчите на утрешния ден.
© Вероника Менгова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми
Поздрави!!! -
Това римуване е убийствено!
Не мисли,че с тези точни рими стиха става по хубав!
Поздрав и успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не е правилно,трябва да бъде ....теб копнея.
Иначе не е лошо!