ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
16 nov 2010, 15:26

Без мисли

985 0 11

Обездъхна ме... до последната клетка,

със безброй среброустни звезди...

Улови ме с вълшебната плетка

на  очите си... И ме обезсъни.

 

Нарисува с душата ми багрите

на картина от слепи мечти...

После каза, че искаш и другия...

Обезпъти ме с мрачност от дни.

 

Не очакваше моите стихове,

ала те полудяха по Теб...

и от чувстване - обезмисли ме

и превърна нощта ми в куплет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Светъл поздрав, Мариана, Евелина, Даниел, Ачо!!!
    Благодаря Ви!
    Бъдете!!!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    Обездъхна ме...прекрасно е...!!!
    "и от чувстване - обезмисли ме
    и превърна нощта ми в куплет."
  • dobreva77 (Мариана Добрева)
    dobreva77 (Мариана Добрева)
    "Нарисува с душата ми багрите

    на картина от слепи мечти..."

    Прекрасно е!Вие рисувате с думи!Вълшебни при това!Комплименти!

  • purpleinrock (Даниел Авдала)
    purpleinrock (Даниел Авдала)
    Оригинална "игра" с думите, внасяща определен нюанс в значението им. Чудесно стихотворение! Поздрав!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Чудесно рисуваш с думите!
    Дерзай!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0