Обездъхна ме... до последната клетка,
със безброй среброустни звезди...
Улови ме с вълшебната плетка
на очите си... И ме обезсъни.
Нарисува с душата ми багрите
на картина от слепи мечти...
После каза, че искаш и другия...
Обезпъти ме с мрачност от дни.
Не очакваше моите стихове,
ала те полудяха по Теб...
и от чувстване - обезмисли ме
и превърна нощта ми в куплет.
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
