Без мисли
Обездъхна ме... до последната клетка,
със безброй среброустни звезди...
Улови ме с вълшебната плетка
на очите си... И ме обезсъни.
Нарисува с душата ми багрите
на картина от слепи мечти...
После каза, че искаш и другия...
Обезпъти ме с мрачност от дни.
Не очакваше моите стихове,
ала те полудяха по Теб...
и от чувстване - обезмисли ме
и превърна нощта ми в куплет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
