Без мисли

Поезия » Любовна

979 0 11

Обездъхна ме... до последната клетка,

със безброй среброустни звезди...

Улови ме с вълшебната плетка

на очите си... И ме обезсъни.

Нарисува с душата ми багрите

на картина от слепи мечти...

После каза, че искаш и другия...

Обезпъти ме с мрачност от дни.

Не очакваше моите стихове,

ала те полудяха по Теб...

и от чувстване - обезмисли ме

и превърна нощта ми в куплет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ekstasis (Михаил Цветански)

Светъл поздрав, Мариана, Евелина, Даниел, Ачо!!!
Благодаря Ви!
Бъдете!!!

2010-12-05T14:44:28+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Обездъхна ме...прекрасно е...!!!
"и от чувстване - обезмисли ме
и превърна нощта ми в куплет."

2010-12-05T13:58:19+02:00
dobreva77 (Мариана Добрева)

"Нарисува с душата ми багрите

на картина от слепи мечти..."

Прекрасно е!Вие рисувате с думи!Вълшебни при това!Комплименти!

2010-12-05T13:48:13+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

Оригинална "игра" с думите, внасяща определен нюанс в значението им. Чудесно стихотворение! Поздрав!

2010-12-03T00:45:17+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Чудесно рисуваш с думите!
Дерзай!

2010-11-23T15:11:26+02:00