ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
16 нояб. 2010 г., 15:26

Без мисли 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 7
912 0 11
Обездъхна ме... до последната клетка,
със безброй среброустни звезди...
Улови ме с вълшебната плетка
на очите си... И ме обезсъни.
Нарисува с душата ми багрите
на картина от слепи мечти...
После каза, че искаш и другия...
Обезпъти ме с мрачност от дни.
Не очакваше моите стихове,
ала те полудяха по Теб...
и от чувстване - обезмисли ме
и превърна нощта ми в куплет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Все права защищены

Предложения
  • pavli (Павлина Петрова) Между покоя и хаоса...
    Между покоя и хаоса...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Созерцание природы
    Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Горо (Горо Горов) Я думал про жизнь в России
    Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »