16 нояб. 2010 г., 15:26

Без мисли

978 0 11

Обездъхна ме... до последната клетка,

със безброй среброустни звезди...

Улови ме с вълшебната плетка

на  очите си... И ме обезсъни.

 

Нарисува с душата ми багрите

на картина от слепи мечти...

После каза, че искаш и другия...

Обезпъти ме с мрачност от дни.

 

Не очакваше моите стихове,

ала те полудяха по Теб...

и от чувстване - обезмисли ме

и превърна нощта ми в куплет.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светъл поздрав, Мариана, Евелина, Даниел, Ачо!!!
    Благодаря Ви!
    Бъдете!!!
  • Обездъхна ме...прекрасно е...!!!
    "и от чувстване - обезмисли ме
    и превърна нощта ми в куплет."
  • "Нарисува с душата ми багрите

    на картина от слепи мечти..."

    Прекрасно е!Вие рисувате с думи!Вълшебни при това!Комплименти!

  • Оригинална "игра" с думите, внасяща определен нюанс в значението им. Чудесно стихотворение! Поздрав!
  • Чудесно рисуваш с думите!
    Дерзай!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...