23 ene 2010, 13:21

Без надежда... 

  Poesía » De amor
561 0 5



Какво разбираш ти, невинна
поглеждаш с поглед плах, без жар,
под сянката на весел чар,
на болката ми - вещ старинна,


от теб забравена почти...
Горя до днес във плам и жажда,
но твоята уста не ражда
надежда в моите очи.

Глава на мойте рамене
положила си, но къде
са мислите ти сред света?

Изгаря клетото сърце,
притиснал твойта длан в ръце.
Как страшно ледена е тя...


© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??