Jan 23, 2010, 1:21 PM

Без надежда... 

  Poetry » Love
519 0 5



Какво разбираш ти, невинна
поглеждаш с поглед плах, без жар,
под сянката на весел чар,
на болката ми - вещ старинна,


от теб забравена почти...
Горя до днес във плам и жажда,
но твоята уста не ражда
надежда в моите очи.

Глава на мойте рамене
положила си, но къде
са мислите ти сред света?

Изгаря клетото сърце,
притиснал твойта длан в ръце.
Как страшно ледена е тя...


© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??