Без надежда...
Какво разбираш ти, невинна
поглеждаш с поглед плах, без жар,
под сянката на весел чар,
на болката ми - вещ старинна,
от теб забравена почти...
Горя до днес във плам и жажда,
но твоята уста не ражда
надежда в моите очи.
Глава на мойте рамене
положила си, но къде
са мислите ти сред света?
Изгаря клетото сърце,
притиснал твойта длан в ръце.
Как страшно ледена е тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
