23.01.2010 г., 13:21 ч.

Без надежда... 

  Поезия » Любовна
520 0 5



Какво разбираш ти, невинна
поглеждаш с поглед плах, без жар,
под сянката на весел чар,
на болката ми - вещ старинна,


от теб забравена почти...
Горя до днес във плам и жажда,
но твоята уста не ражда
надежда в моите очи.

Глава на мойте рамене
положила си, но къде
са мислите ти сред света?

Изгаря клетото сърце,
притиснал твойта длан в ръце.
Как страшно ледена е тя...


© Стефка Крушарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??