23 янв. 2010 г., 13:21

Без надежда... 

  Поэзия » Любовная
562 0 5



Какво разбираш ти, невинна
поглеждаш с поглед плах, без жар,
под сянката на весел чар,
на болката ми - вещ старинна,


от теб забравена почти...
Горя до днес във плам и жажда,
но твоята уста не ражда
надежда в моите очи.

Глава на мойте рамене
положила си, но къде
са мислите ти сред света?

Изгаря клетото сърце,
притиснал твойта длан в ръце.
Как страшно ледена е тя...


© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??