3 nov 2012, 13:44

Без него

630 0 3

Живяла някога във морски град,

безумно романтична поетеса.

В живота претърпявала обрат,

затуй решила да смени адреса.

 

Решила да започне отначало,

живота си да сложи в ред.

Душата си на стихове отдала,

с поезията крачела напред.

 

Възпявала любови невъзможни,

сами възкръснали от пепелта.

Не вярвала във нищо сложно,

единствено във майката съдба.

 

Душата ù, като вулкан от лава,

изпълнена била с любов гореща.

Копняла с пълни шепи да раздава,

ала любимият не бил насреща.

 

Не я обичал никак този мъж –

използвал я, когато има нужда.

Накрая я напуснал изведнъж...

за обич я намирал някак чужда.

 

Не бил способен на обичане,

харесвал да живее за момента.

Виждал любовта като обричане

и като бреме с дълга кино лента.

 

А поетесата по него полудяла,

не можела без него да живее!

Тя обичта си в стихове възпяла,

но никога не стигнала до нея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...