3 нояб. 2012 г., 13:44

Без него

631 0 3

Живяла някога във морски град,

безумно романтична поетеса.

В живота претърпявала обрат,

затуй решила да смени адреса.

 

Решила да започне отначало,

живота си да сложи в ред.

Душата си на стихове отдала,

с поезията крачела напред.

 

Възпявала любови невъзможни,

сами възкръснали от пепелта.

Не вярвала във нищо сложно,

единствено във майката съдба.

 

Душата ù, като вулкан от лава,

изпълнена била с любов гореща.

Копняла с пълни шепи да раздава,

ала любимият не бил насреща.

 

Не я обичал никак този мъж –

използвал я, когато има нужда.

Накрая я напуснал изведнъж...

за обич я намирал някак чужда.

 

Не бил способен на обичане,

харесвал да живее за момента.

Виждал любовта като обричане

и като бреме с дълга кино лента.

 

А поетесата по него полудяла,

не можела без него да живее!

Тя обичта си в стихове възпяла,

но никога не стигнала до нея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Уорендър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...