Nov 3, 2012, 1:44 PM

Без него

  Poetry » Love
624 0 3

Живяла някога във морски град,

безумно романтична поетеса.

В живота претърпявала обрат,

затуй решила да смени адреса.

 

Решила да започне отначало,

живота си да сложи в ред.

Душата си на стихове отдала,

с поезията крачела напред.

 

Възпявала любови невъзможни,

сами възкръснали от пепелта.

Не вярвала във нищо сложно,

единствено във майката съдба.

 

Душата ù, като вулкан от лава,

изпълнена била с любов гореща.

Копняла с пълни шепи да раздава,

ала любимият не бил насреща.

 

Не я обичал никак този мъж –

използвал я, когато има нужда.

Накрая я напуснал изведнъж...

за обич я намирал някак чужда.

 

Не бил способен на обичане,

харесвал да живее за момента.

Виждал любовта като обричане

и като бреме с дълга кино лента.

 

А поетесата по него полудяла,

не можела без него да живее!

Тя обичта си в стихове възпяла,

но никога не стигнала до нея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...