3.11.2012 г., 13:44

Без него

625 0 3

Живяла някога във морски град,

безумно романтична поетеса.

В живота претърпявала обрат,

затуй решила да смени адреса.

 

Решила да започне отначало,

живота си да сложи в ред.

Душата си на стихове отдала,

с поезията крачела напред.

 

Възпявала любови невъзможни,

сами възкръснали от пепелта.

Не вярвала във нищо сложно,

единствено във майката съдба.

 

Душата ù, като вулкан от лава,

изпълнена била с любов гореща.

Копняла с пълни шепи да раздава,

ала любимият не бил насреща.

 

Не я обичал никак този мъж –

използвал я, когато има нужда.

Накрая я напуснал изведнъж...

за обич я намирал някак чужда.

 

Не бил способен на обичане,

харесвал да живее за момента.

Виждал любовта като обричане

и като бреме с дълга кино лента.

 

А поетесата по него полудяла,

не можела без него да живее!

Тя обичта си в стихове възпяла,

но никога не стигнала до нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...