Без обич

3 oct 2008, 21:32

Poesía » De amor

823 0 8

Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш
с всякакви обидни, черни думи.
Аз обичах еднолично,
но във мен остана пусто.
На кантара слагах тебе
и душата си сиротна -
все еднакво, все човешко,
а във мене - пак самотно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без обич

Искате да прочетете повече?

Propuestas