Без обич
Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш
с всякакви обидни, черни думи.
Аз обичах еднолично,
но във мен остана пусто.
На кантара слагах тебе
и душата си сиротна -
все еднакво, все човешко,
а във мене - пак самотно.
И да искам да не спирам -
няма как да се измъкна,
че душата ми без обич
вече може да се пръсне...
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш
с всякакви обидни, черни думи.
Аз обичах еднолично,
но във мен остана пусто.
На кантара слагах тебе
и душата си сиротна -
все еднакво, все човешко,
а във мене - пак самотно.
И да искам да не спирам -
няма как да се измъкна,
че душата ми без обич
вече може да се пръсне...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
