Без обич

Oct 3, 2008, 9:32 PM

Poetry » Love

822 0 8

Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш
с всякакви обидни, черни думи.
Аз обичах еднолично,
но във мен остана пусто.
На кантара слагах тебе
и душата си сиротна -
все еднакво, все човешко,
а във мене - пак самотно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без обич

Want to read more?

Random works