Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
Oct 3, 2008, 9:32 PM

Без обич 

  Poetry » Love
721 0 8
Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.

Можеш да виниш, да ме наричаш
с всякакви обидни, черни думи.
Аз обичах еднолично,
но във мен остана пусто.

На кантара слагах тебе
и душата си сиротна -
все еднакво, все човешко,
а във мене - пак самотно.

И да искам да не спирам  -
няма как да се измъкна,
че душата ми без обич
вече може да се пръсне...


© Геновева Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??