Без обич
Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш
с всякакви обидни, черни думи.
Аз обичах еднолично,
но във мен остана пусто.
На кантара слагах тебе
и душата си сиротна -
все еднакво, все човешко,
а във мене - пак самотно.
И да искам да не спирам -
няма как да се измъкна,
че душата ми без обич
вече може да се пръсне...
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш
с всякакви обидни, черни думи.
Аз обичах еднолично,
но във мен остана пусто.
На кантара слагах тебе
и душата си сиротна -
все еднакво, все човешко,
а във мене - пак самотно.
И да искам да не спирам -
няма как да се измъкна,
че душата ми без обич
вече може да се пръсне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
