Yuleto111 (Юлиана Асенова)
37 902
5 jul 2009, 19:27

Без обич 

  Poesía » Versos blancos
1204 0 5

На  Н...

 

Сърцето отдавна живее без обич,

сърцето, пропито от вечна тъга,

да търси не спира отминала зима,

намира  я, тя по-студена  от мрак.

 

Когато получиш живота, заграбваш

от него със пълни шепи, без страх,

защото да  дишаш, обичаш и молиш,

в   живота  са   вечните, ценни неща.

 

Заспиваш със мисли, отдавна премисляни,

да знаеш, че страдаш, а нямаш вина,

да чувстваш, че искаш, а сили не стигат,

да литнеш с големи, небесни крила.

 

Намирам  във всяка мисъл смисъл отровен,

разбирам, че всичко е само тъга,

не искам да зная, не искам да вярвам,

по-лесно   приемам   безумна  лъжа.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво. И с много тъга!
    Поздрави!
  • Поздрави за стиха,и добре дошла в любимият ни сайт!
    Не прегръщай отчаянието,винаги има надежда!Ще преоткриеш и друг смисъл, мила, в този живот! Животът е пред теб и ти желая щастие!
  • Отвори си душата за красивото и отречи напълно лъжата. В живота ти ще има много хора, които ще те лъжат и нараняват. Не приемай това като нормално. Хубав стих!
  • тъжно и хубаво...
  • Болката ти се е превърнала в хубав стих - вълнуващ и трогващ.
Propuestas
: ??:??