На Н...
Сърцето отдавна живее без обич,
сърцето, пропито от вечна тъга,
да търси не спира отминала зима,
намира я, тя по-студена от мрак.
Когато получиш живота, заграбваш
от него със пълни шепи, без страх,
защото да дишаш, обичаш и молиш,
в живота са вечните, ценни неща.
Заспиваш със мисли, отдавна премисляни,
да знаеш, че страдаш, а нямаш вина,
да чувстваш, че искаш, а сили не стигат, ...