Без обич
На Н...
Сърцето отдавна живее без обич,
сърцето, пропито от вечна тъга,
да търси не спира отминала зима,
намира я, тя по-студена от мрак.
Когато получиш живота, заграбваш
от него със пълни шепи, без страх,
защото да дишаш, обичаш и молиш,
в живота са вечните, ценни неща.
Заспиваш със мисли, отдавна премисляни,
да знаеш, че страдаш, а нямаш вина,
да чувстваш, че искаш, а сили не стигат,
да литнеш с големи, небесни крила.
Намирам във всяка мисъл смисъл отровен,
разбирам, че всичко е само тъга,
не искам да зная, не искам да вярвам,
по-лесно приемам безумна лъжа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиана Асенова Все права защищены
