ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
13 jul 2010, 8:32

Без: "Обичам те!"

889 0 8

Без: "Обичам те!"

Настъпи вечер. Тихо е и нежно...
В джамлъка вейна нощната прохлада.
Подрънна  струни месецът небрежно.
Заслушаха звездите серенада.

Замаян съм от сладките ти устни,
а ти за мен сега си инсулина...
При теб оставям всичките си чувства.
Дори да искаш, няма да замина...

Душата ти с душата си докосвам.
Пред теб съм песъчинка от мистрала.
Пред нас ще бъде, мила, високосно...
и скоро, май, не съм се обяснявал...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0