Без: "Обичам те!"
Без: "Обичам те!"
Настъпи вечер. Тихо е и нежно...
В джамлъка вейна нощната прохлада.
Подрънна струни месецът небрежно.
Заслушаха звездите серенада.
Замаян съм от сладките ти устни,
а ти за мен сега си инсулина...
При теб оставям всичките си чувства.
Дори да искаш, няма да замина...
Душата ти с душата си докосвам.
Пред теб съм песъчинка от мистрала.
Пред нас ще бъде, мила, високосно...
и скоро, май, не съм се обяснявал...
© Красимир Дяков All rights reserved.
