Нел (Наталия Иванова) Нел (Наталия Иванова)
95
17 sept 2009, 16:44

Без подсладител

  Poesía
1.3K 0 5

Нараняваш ме...

А дори не разбираш

как ме разсичаш на две,

едната половина е светла –

там те обичам,

а над другата няма лазурно небе.

И ти, и аз така сме орисани -

на едрите глътки горчиво кафе,

няма история в нашите листове,

едно плюс едно не е равно на две.

Тъжно е някак да сглобяваме

несиметричните си половини

и да се надяваме

ден да дойде,

а предният да не е отминал

Недей.

Не умея да съм заместител.

Горчи ми до втръсване

и все пак...

ще изпия това мое кафе

без подсладител.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0