17 sept 2009, 16:44

Без подсладител

  Poesía
1.3K 0 5

Нараняваш ме...

А дори не разбираш

как ме разсичаш на две,

едната половина е светла –

там те обичам,

а над другата няма лазурно небе.

И ти, и аз така сме орисани -

на едрите глътки горчиво кафе,

няма история в нашите листове,

едно плюс едно не е равно на две.

Тъжно е някак да сглобяваме

несиметричните си половини

и да се надяваме

ден да дойде,

а предният да не е отминал

Недей.

Не умея да съм заместител.

Горчи ми до втръсване

и все пак...

ще изпия това мое кафе

без подсладител.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...