Без подсладител
Нараняваш ме...
А дори не разбираш
как ме разсичаш на две,
едната половина е светла –
там те обичам,
а над другата няма лазурно небе.
И ти, и аз така сме орисани -
на едрите глътки горчиво кафе,
няма история в нашите листове,
едно плюс едно не е равно на две.
Тъжно е някак да сглобяваме
несиметричните си половини
и да се надяваме
ден да дойде,
а предният да не е отминал
Недей.
Не умея да съм заместител.
Горчи ми до втръсване
и все пак...
ще изпия това мое кафе
без подсладител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
