17.09.2009 г., 16:44 ч.

Без подсладител 

  Поезия
1008 0 5

Нараняваш ме...

А дори не разбираш

как ме разсичаш на две,

едната половина е светла –

там те обичам,

а над другата няма лазурно небе.

И ти, и аз така сме орисани -

на едрите глътки горчиво кафе,

няма история в нашите листове,

едно плюс едно не е равно на две.

Тъжно е някак да сглобяваме

несиметричните си половини

и да се надяваме

ден да дойде,

а предният да не е отминал

Недей.

Не умея да съм заместител.

Горчи ми до втръсване

и все пак...

ще изпия това мое кафе

без подсладител.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??