17.09.2009 г., 16:44 ч.

Без подсладител 

  Поезия
5.0 / 4
1084 0 5
Нараняваш ме...
А дори не разбираш
как ме разсичаш на две,
едната половина е светла –
там те обичам,
а над другата няма лазурно небе.
И ти, и аз така сме орисани -
на едрите глътки горчиво кафе,
няма история в нашите листове,
едно плюс едно не е равно на две.
Тъжно е някак да сглобяваме
несиметричните си половини ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
  • Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
  • Случайна среща... Лято, смях, гълчава... За малко с теб да се разминем двама! От клоните долита птич...

Още произведения »