1 may 2017, 0:09

(Без)посочно 

  Poesía
2062 6 10
Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше,
за трудните завои на кръвта,
за лятото, което все ръмеше
в пресипналите струни на съня,
за тъжния сезон на моя полет,
в очите ти отронил снегове,
за истините в словесата голи,
за ласките – студени ветрове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??