gerrda (Геновева Христова)
408 4496
1 may 2017, 0:09

(Без)посочно 

  Poesía
1975 6 10

Кога ще си отидеш най-накрая?

Завинаги, без думи, безпощадно.

От липсата ти искам да узная,

че сън си бил. А в мене да е хладно

 

за думите, които все пестеше,

за трудните завои на кръвта,

за лятото, което все ръмеше

в пресипналите струни на съня,

 

за тъжния сезон на моя полет,

в очите ти отронил снегове,

за истините в словесата голи,

за ласките – студени ветрове.

 

За пълните с мълчание небета,

за трепетния взор, недоловим...

За нежността, удавена в макета

на простата реалност, не скърбим...

 

Разкъсай смело тази тишина,

не ми оставяй спомени и дни.

Сега те моля само за това –

иди си тихо. Или остани.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??