(Без)посочно
Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше,
за трудните завои на кръвта,
за лятото, което все ръмеше
в пресипналите струни на съня,
за тъжния сезон на моя полет,
в очите ти отронил снегове,
за истините в словесата голи,
за ласките – студени ветрове.
За пълните с мълчание небета,
за трепетния взор, недоловим...
За нежността, удавена в макета
на простата реалност, не скърбим...
Разкъсай смело тази тишина,
не ми оставяй спомени и дни.
Сега те моля само за това –
иди си тихо. Или остани.
© Геновева Христова All rights reserved.
