25 jun 2019, 15:49  

Без присъда

  Poesía » Otra
1.2K 10 19

Намерете въжето за люлка

и купете си чук и пирони!

Ще виси на дъгата бесилка,

и ще съдим! Без съд и закони

 

всеки дръзнал да знае и може!

А с какво ли човешкото знание,

ще застеле небесното ложе –

С разрушение? Със съзидание?

 

Оставете душата да страда –

жажда съхне в доброто Христово

без посока платното не плува...

Но с любов е за нея готово!

 

Без присъда животът настръхва.

Глас на жито мълчи в кречетало.

Изтерзано и злото издъхва –

смъртна болка е всяко начало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иржи - току-що изрази мисълта ми по твоя си великолепен и скромен начин! Знаеш притчата за работниците в лозето - "Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните - първи." Той не съди. Затова го кръстих "Без присъда".
  • Какво да кажа повече .....Всички са мислили като мен и са ме изпреварили!Толкова докосващ стих,толкова истински!
  • Ина Калина . Благодаря за добрите думи и ми се ще някои политик заинтересован и избран от народа да те цитира. Прекланям се пред душата ти, която търси и се и се изразява по такъв прекрасен начин.
  • Г-н Пенев, изключително съм щастлива, че съм докоснала вашата душевност! Благодаря!Трудно ми е да отговоря защо е така, но буквално казано "императивът за разрушение е по-силен от императива за съзидание." А знанието е от двете страни.
  • Като прочетох това стихотворение просто настръхнах. Едва ли съм чел някого , някой който в 4-стиха да пресъздаде нашата действителност в която живеем. Покъртително. Някой видя ли? Отдавна няма съд и присъда. Отдавна потиснахме любовта за да тържествува глупостта. Живеем във време което осъжда се целувката , но не и убийство . Време в което любовта е без значение , а тълкуването е? Съдим не по общото а по патологичното. ???????
    " с какво ли човешкото знание,
    ще застеле небесното ложе –
    С разрушение? Със съзидание?"
    Ще виси на дъгата бесилка,
    и ще съдим! Без съд и закони.;

    Краят на това стихотворение е уникално - Изтерзано и злото издъхва –
    смъртна болка е всяко начало!

    Продължавам да чета тези стихове и не мога да спра сълзите в очите ми.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...