25 июн. 2019 г., 15:49  

Без присъда

1.2K 10 19

Намерете въжето за люлка

и купете си чук и пирони!

Ще виси на дъгата бесилка,

и ще съдим! Без съд и закони

 

всеки дръзнал да знае и може!

А с какво ли човешкото знание,

ще застеле небесното ложе –

С разрушение? Със съзидание?

 

Оставете душата да страда –

жажда съхне в доброто Христово

без посока платното не плува...

Но с любов е за нея готово!

 

Без присъда животът настръхва.

Глас на жито мълчи в кречетало.

Изтерзано и злото издъхва –

смъртна болка е всяко начало!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иржи - току-що изрази мисълта ми по твоя си великолепен и скромен начин! Знаеш притчата за работниците в лозето - "Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните - първи." Той не съди. Затова го кръстих "Без присъда".
  • Какво да кажа повече .....Всички са мислили като мен и са ме изпреварили!Толкова докосващ стих,толкова истински!
  • Ина Калина . Благодаря за добрите думи и ми се ще някои политик заинтересован и избран от народа да те цитира. Прекланям се пред душата ти, която търси и се и се изразява по такъв прекрасен начин.
  • Г-н Пенев, изключително съм щастлива, че съм докоснала вашата душевност! Благодаря!Трудно ми е да отговоря защо е така, но буквално казано "императивът за разрушение е по-силен от императива за съзидание." А знанието е от двете страни.
  • Като прочетох това стихотворение просто настръхнах. Едва ли съм чел някого , някой който в 4-стиха да пресъздаде нашата действителност в която живеем. Покъртително. Някой видя ли? Отдавна няма съд и присъда. Отдавна потиснахме любовта за да тържествува глупостта. Живеем във време което осъжда се целувката , но не и убийство . Време в което любовта е без значение , а тълкуването е? Съдим не по общото а по патологичното. ???????
    " с какво ли човешкото знание,
    ще застеле небесното ложе –
    С разрушение? Със съзидание?"
    Ще виси на дъгата бесилка,
    и ще съдим! Без съд и закони.;

    Краят на това стихотворение е уникално - Изтерзано и злото издъхва –
    смъртна болка е всяко начало!

    Продължавам да чета тези стихове и не мога да спра сълзите в очите ми.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...