25.06.2019 г., 15:49  

Без присъда

1.2K 10 19

Намерете въжето за люлка

и купете си чук и пирони!

Ще виси на дъгата бесилка,

и ще съдим! Без съд и закони

 

всеки дръзнал да знае и може!

А с какво ли човешкото знание,

ще застеле небесното ложе –

С разрушение? Със съзидание?

 

Оставете душата да страда –

жажда съхне в доброто Христово

без посока платното не плува...

Но с любов е за нея готово!

 

Без присъда животът настръхва.

Глас на жито мълчи в кречетало.

Изтерзано и злото издъхва –

смъртна болка е всяко начало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иржи - току-що изрази мисълта ми по твоя си великолепен и скромен начин! Знаеш притчата за работниците в лозето - "Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните - първи." Той не съди. Затова го кръстих "Без присъда".
  • Какво да кажа повече .....Всички са мислили като мен и са ме изпреварили!Толкова докосващ стих,толкова истински!
  • Ина Калина . Благодаря за добрите думи и ми се ще някои политик заинтересован и избран от народа да те цитира. Прекланям се пред душата ти, която търси и се и се изразява по такъв прекрасен начин.
  • Г-н Пенев, изключително съм щастлива, че съм докоснала вашата душевност! Благодаря!Трудно ми е да отговоря защо е така, но буквално казано "императивът за разрушение е по-силен от императива за съзидание." А знанието е от двете страни.
  • Като прочетох това стихотворение просто настръхнах. Едва ли съм чел някого , някой който в 4-стиха да пресъздаде нашата действителност в която живеем. Покъртително. Някой видя ли? Отдавна няма съд и присъда. Отдавна потиснахме любовта за да тържествува глупостта. Живеем във време което осъжда се целувката , но не и убийство . Време в което любовта е без значение , а тълкуването е? Съдим не по общото а по патологичното. ???????
    " с какво ли човешкото знание,
    ще застеле небесното ложе –
    С разрушение? Със съзидание?"
    Ще виси на дъгата бесилка,
    и ще съдим! Без съд и закони.;

    Краят на това стихотворение е уникално - Изтерзано и злото издъхва –
    смъртна болка е всяко начало!

    Продължавам да чета тези стихове и не мога да спра сълзите в очите ми.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...