19 jun 2023, 13:45  

Без път, без посока и смисъл

948 0 0

Не всичко що блести е злато,

а вече е фалшива и дъгата.

Катериш път-трънлив, неравен.

и бориш се безспир- напразно.

 

Превръщаш дупките дълбоки

във лъскава ненужна стока,

наместо да запълниш празнините,

множат се непрестанно синините.

 

Не се тревожиш за съдбата

в окови от олово щом краката

почиват сигурно, удобно,

а ти си пешчица нищожна.

 

Пореден опит ще направиш

да полетиш високо, но забравяш, 

мечтите си за да постигнеш,

през ада трябва да преминеш.

 

Небесносиньо водно конче,

безгрижно кацнало на клонче

рисуваш с горест и очакваш

да те измъкне то от блатото.

 

Но щом се давиш и загиваш

надежда светла не откриваш,

нима очакваш без усилие

да извоюваш ти примирие?

 

Недей да хленчиш, съжаляваш,

в дома си ти се задушаваш

спасението, грешници и праведни

е във ръцете на самите давещи се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...