19 июн. 2023 г., 13:45  

Без път, без посока и смисъл 

  Поэзия » Философская
577 0 0
Не всичко що блести е злато,
а вече е фалшива и дъгата.
Катериш път-трънлив, неравен.
и бориш се безспир- напразно.
Превръщаш дупките дълбоки
във лъскава ненужна стока,
наместо да запълниш празнините,
множат се непрестанно синините.
Не се тревожиш за съдбата
в окови от олово щом краката
почиват сигурно, удобно,
а ти си пешчица нищожна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??