Не всичко що блести е злато,

а вече е фалшива и дъгата.

Катериш път-трънлив, неравен.

и бориш се безспир- напразно.

Превръщаш дупките дълбоки

във лъскава ненужна стока,

наместо да запълниш празнините,

множат се непрестанно синините.

Не се тревожиш за съдбата

в окови от олово щом краката

почиват сигурно, удобно,

а ти си пешчица нищожна.

Пореден опит ще направиш

да полетиш високо, но забравяш, 

мечтите си за да постигнеш,

през ада трябва да преминеш.

Небесносиньо водно конче,

безгрижно кацнало на клонче

рисуваш с горест и очакваш

да те измъкне то от блатото.

Но щом се давиш и загиваш

надежда светла не откриваш,

нима очакваш без усилие

да извоюваш ти примирие?

Недей да хленчиш, съжаляваш,

в дома си ти се задушаваш

спасението, грешници и праведни

е във ръцете на самите давещи се...