19.06.2023 г., 13:45  

Без път, без посока и смисъл

946 0 0

Не всичко що блести е злато,

а вече е фалшива и дъгата.

Катериш път-трънлив, неравен.

и бориш се безспир- напразно.

 

Превръщаш дупките дълбоки

във лъскава ненужна стока,

наместо да запълниш празнините,

множат се непрестанно синините.

 

Не се тревожиш за съдбата

в окови от олово щом краката

почиват сигурно, удобно,

а ти си пешчица нищожна.

 

Пореден опит ще направиш

да полетиш високо, но забравяш, 

мечтите си за да постигнеш,

през ада трябва да преминеш.

 

Небесносиньо водно конче,

безгрижно кацнало на клонче

рисуваш с горест и очакваш

да те измъкне то от блатото.

 

Но щом се давиш и загиваш

надежда светла не откриваш,

нима очакваш без усилие

да извоюваш ти примирие?

 

Недей да хленчиш, съжаляваш,

в дома си ти се задушаваш

спасението, грешници и праведни

е във ръцете на самите давещи се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...