13 may 2007, 14:20

Без сили 

  Poesía
579 0 7
 

Прегърбиха се дните

като спомен,

а нощите -

прозорци със решетки.

Реката е дълбока.

Няма бродове.

Прокълната за птиците

е клетката.

Познато е -

ще кажете навярно.

Не си единствен,

ще го надживееш.

И после

ветровете ще надбягаш,

ще литнеш,

ще мечтаеш,

ще копнееш.

Ще бъде,

може би,

но някой ден...

Днес кал

по глезените ми

се стича.

Натежава ми,

а аз съм уморен.

И нямам сили

даже да обичам.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??