Без сили
Прегърбиха се дните
като спомен,
а нощите -
прозорци със решетки.
Реката е дълбока.
Няма бродове.
Прокълната за птиците
е клетката.
Познато е -
ще кажете навярно.
Не си единствен,
ще го надживееш.
И после
ветровете ще надбягаш,
ще литнеш,
ще мечтаеш,
ще копнееш.
Ще бъде,
може би,
но някой ден...
Днес кал
по глезените ми
се стича.
Натежава ми,
а аз съм уморен.
И нямам сили
даже да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
