13.05.2007 г., 14:20 ч.

Без сили 

  Поезия
557 0 7
 

Прегърбиха се дните

като спомен,

а нощите -

прозорци със решетки.

Реката е дълбока.

Няма бродове.

Прокълната за птиците

е клетката.

Познато е -

ще кажете навярно.

Не си единствен,

ще го надживееш.

И после

ветровете ще надбягаш,

ще литнеш,

ще мечтаеш,

ще копнееш.

Ще бъде,

може би,

но някой ден...

Днес кал

по глезените ми

се стича.

Натежава ми,

а аз съм уморен.

И нямам сили

даже да обичам.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??