Прегърбиха се дните
като спомен,
а нощите -
прозорци със решетки.
Реката е дълбока.
Няма бродове.
Прокълната за птиците
е клетката.
Познато е -
ще кажете навярно.
Не си единствен,
ще го надживееш.
И после
ветровете ще надбягаш,
ще литнеш,
ще мечтаеш,
ще копнееш.
Ще бъде,
може би,
но някой ден...
Днес кал
по глезените ми
се стича.
Натежава ми,
а аз съм уморен.
И нямам сили
даже да обичам.
© Найден Найденов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
