20 jul 2008, 23:02

Без страх 

  Poesía
787 0 3
Отново присядам на прага,
откъдето ще тръгна напред,
и пак ще потъвам и плувам
към хоризонта на новия ден.
Отново ще падам, ще ставам,
и в очите ще греят сълзи,
но не мога аз просто да хвърля
в душата онези мечти.
Нека плюят, проклинат ме даже,
няма смисъл дори да се спра,
ще съм силен и няма да стана
жертва горка на хората зли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??