aivun1991 (Иван Русланов)
49 197
20 jul 2008, 23:02

Без страх 

  Poesía
700 0 3

 

Отново присядам на прага,
откъдето ще тръгна напред,
и пак ще потъвам и плувам
към хоризонта на новия ден.

 

Отново ще падам, ще ставам,
и в очите ще греят сълзи,
но не мога аз просто да хвърля
в душата онези мечти.

 

Нека плюят, проклинат ме даже,
няма смисъл дори да се спра,
ще съм силен и няма да стана
жертва горка на хората зли.

 

Те не могат да вземат надеждата,
да потрошат мойта вяра и жар,
защото жива в мен е мелодията,
от която се ражда любов.

 

Без да спирам, ще бъда аз себе си,
ще летя към небето без страх,
ще пътувам към своето щастие,
ще пребродя аз тези земи.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??