Без страх
Отново присядам на прага,
откъдето ще тръгна напред,
и пак ще потъвам и плувам
към хоризонта на новия ден.
Отново ще падам, ще ставам,
и в очите ще греят сълзи,
но не мога аз просто да хвърля
в душата онези мечти.
Нека плюят, проклинат ме даже,
няма смисъл дори да се спра,
ще съм силен и няма да стана
жертва горка на хората зли.
Те не могат да вземат надеждата,
да потрошат мойта вяра и жар,
защото жива в мен е мелодията,
от която се ражда любов.
Без да спирам, ще бъда аз себе си,
ще летя към небето без страх,
ще пътувам към своето щастие,
ще пребродя аз тези земи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
