Без страх
Отново присядам на прага,
откъдето ще тръгна напред,
и пак ще потъвам и плувам
към хоризонта на новия ден.
Отново ще падам, ще ставам,
и в очите ще греят сълзи,
но не мога аз просто да хвърля
в душата онези мечти.
Нека плюят, проклинат ме даже,
няма смисъл дори да се спра,
ще съм силен и няма да стана
жертва горка на хората зли.
Те не могат да вземат надеждата,
да потрошат мойта вяра и жар,
защото жива в мен е мелодията,
от която се ражда любов.
Без да спирам, ще бъда аз себе си,
ще летя към небето без страх,
ще пътувам към своето щастие,
ще пребродя аз тези земи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Русланов Все права защищены
