3 oct 2007, 10:16

Без съчувствие

  Poesía
769 0 5
Ти никога няма да
усетиш това, което
сега чувствам,
ще ме наречеш "Глупачка"
и ще продължиш по пътя
си, който е безмислен
като пътека за бягане.
Сега виждам двуличието,
огромната измама,
онова, което ти не
искаше да видя.
Чувствам, че навлякъх
собствената си омраза.
Искам да забравя,
че ти се доверих.
Вече няма съчувствие,
изгуби ли се в лъжите си?
Твоята истина свърши
в началото и взе от мен
единствено себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...