2 mar 2011, 22:56

Без съвест 

  Poesía » De amor
784 0 2

Докато гледаш как летя,

загубваш се в недрата на небето

и  дъжд  от свобода валя

с последен полет на сърцето.

 

Примамваш  ме с плачещи китари,

застилаш пътя с пролетни цветя,

а аз вървях из  черни пепелища -

дива, хищна… в самота.

 

Обърнах се, за да ти дам отсрочка,

преди след мен да падне и небето.

Обърнах се, да мога прескоча

без съвест даже и сърцето.

 

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??