Без съвест
Докато гледаш как летя,
загубваш се в недрата на небето
и дъжд от свобода валя
с последен полет на сърцето.
Примамваш ме с плачещи китари,
застилаш пътя с пролетни цветя,
а аз вървях из черни пепелища -
дива, хищна… в самота.
Обърнах се, за да ти дам отсрочка,
преди след мен да падне и небето.
Обърнах се, да мога прескоча
без съвест даже и сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
