4 nov 2009, 21:12

Без теб

1.6K 0 16

Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.

Губя се в делници. Сменям посоки.
В тълпата се блъскам. Отново съм сам.
Реки от мълчание, страшно дълбоки,
заливат ме с истини. Сякаш не знам...

В душата си нося безброй откровения.
И щом ме пристегне, ги пускам навън.
Без теб съм обречен - в едно измерение
се чувствам измислен. Живея насън.

Сърцето ми пази все още искрата.
Поддържам я жива... Запалена свещ.
И вярвам, ще дойдеш. Ще спреш на вратата.
Към теб се насочвам. С тъга и копнеж...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво!!!
  • Много, ама много е хубаво...
    А колкото до популярноста, ако човек пише така, едва ли ще му дреме дали е популярен. И да не е, рано или късно ще стане. Пък и на кой му е притрябвало да герой на деня щом има потенциал да влезе в историята. Отплеснах се, но това е защото ме дразни PR кампанията на някои хора.
    Благодаря за усещането от прочита на този прекрасен стих!
  • много хубаво!
  • Жоро, не търся популярност и не броя коментари. Пиша рядко и между другото, не се смятам за поет. И се радвам, когато видя, че някой е харесал мое стихотворение. Това ми стига. Иначе всеки си има някакъв специфичен стил - на мен например твоята поезия ужасно ми харесва - искрена, бърза, увличаща. И в никакъв случай "циркаджийска"
    Така че - спокич. Всичко е добре така, както е
  • мразя такива коментарите като този който ще напиша
    но...
    много
    много
    много
    ие дразня че поезията ти остава в сянка
    дори циркаджия като мен е по- популярен в сайта от теб

    и ще кажеш
    сигурно
    който трябва и може е видял



    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...